Политиките и ролята на иранския режим в регионалната нестабилност

Балансът на политическите сили в Близкия изток се е променил значително в ущърб на иранския режим. Продължаващите удари по прокси силите на режима създадоха безпрецедентна ситуация за режима, каквато той не е виждал досега.

Тези промени се случват в момент, когато режимът няма възможност да отговори на тези предизвикателства и не може да си позволи да остане със скръстени ръце. Във всеки случай резултатът означава поражение за режима.

Повече от три десетилетия режимът оцелява чрез своите прокси сили, опитвайки се да разшири влиянието и оперативния си обхват. Но сега тези сили са под постоянен натиск и претърпяват щети. Тази ситуация създава сериозни предизвикателства за режима, което пряко засяга неговата стабилност и вътрешна сигурност. Режимът е по-наясно от всеки друг с нарастващите вътрешни смутове и всъщност всички негови последни провокации са насочени към отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми в Иран.

Демократичните или дори полудемократичните правителства черпят своята устойчивост и легитимност от гласовете на своите граждани. Тези правителства се оттеглят след изтичане на мандата си. Те или напускат политическата сцена, или се оттеглят на заден план, очаквайки следващия цикъл. Но в диктаторските режими не настъпват съществени промени. Тиранинът остава на върха на йерархията и управлява възможно най-дълго. И уж избраните служители служат само на целите на неизбраните лидери.

В такива диктатури стабилността и оцеляването на режима зависят от фактори извън волята на народа.

За режима на муллите, стимулът за неговите сили и клиенти се състои в „изнасяне на тероризма и провокиране на войни“. Поради тази причина върховният водач на режима Али Хаменей счита Ирак, Сирия, Йемен, Ливан и Палестина за „стратегическата дълбочина“ на своя режим и използва това като претекст за мобилизиране на Революционната гвардия и силите на Басидж.

Той трябва да демонстрира своята сила по осезаеми начини, за да задържи репресивните сили и престъпниците около себе си в защита на режима си. В резултат на това той постоянно се хвалеше, че контролира четири арабски столици, и нареди на своите агенти публично да обявяват подкрепата си за тях на всяка платформа.

С други думи, Хаменей поддържаше иранската Революционна гвардия, Басидж и агентите си активни през всички тези години чрез преувеличаване на ролята на своите прокси сили. Пропагандата около 150 хиляди ракети на Хизбула, готови за изстрелване, беше част от тази стратегия. Той знаеше, че ако спре тероризма и войната чрез своите агенти, както каза основателят на режима Рухола Хомейни, „духът на върховния водач“ ще се свие. Той знаеше, че престъпниците, които поддържат режима му на власт, са всички роби на властта. Ако усетят, че върховният им водач е политически и военно безсилен, те бързо ще се разпаднат.

През октомври миналата година, в първия ден на войната в Близкия изток, иранското съпротивително движение обяви, че главата на змията, която запали войната в региона, е иранският режим.

През осемдесетте години на XX век той настояваше да продължи войната с Ирак, което доведе до смъртта на един милион иранци.

Режимът също играеше ключова роля в запалването на войните в Ирак, Сирия и Йемен, където бяха убити, и за да се подчертае, че Иран е единственият източник на безпокойство за мира в Близкия изток, а милиони хора бяха ранени и принудени да напуснат домовете си.